Стъпвам на пръсти (посветено)
Стъпвам на пръсти
Стоплил си стаята –
само с дъха си…
и влизам на пръсти
на съня ти в омаята:
Очите ти, мрака събличат –
към пода лети хладината,
Огнен дъх, ме вдига от земята,
длани жарки, за мене тичат…
Път да ти стана, ти бях обещала,
та да ме проскиташ –
по виражите с устни да сричаш.
„Покани ме на танц!”, те бях призовала...
В лале, да съм капчица заспала –
на сушина – от мокри ветрове…
под миглите ми – да пиеш кафе…
бях си мечтала, бях си мечтала…
И стъпвам на пръсти... някак си
в кадифето на душата ти,
където Любовта ми беше постлала
и дишам – „на съчки”, но Цяла!
Рени
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
