Стъпваш по мечтите ми
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака.
Пристъпи нежно... защото стъпваш в моя блян."
Добре дошъл във моите мечти,
тук някога е тъмно, нелогично.
Единственият вакуум са очите ми
и всяка стъпка е една критичност.
А друг път шия елфови крила,
живея в чашката на цвете розово.
Летя с калинките и точици броя,
с черупка орехова обикалям острови.
И с букви свиря слънчеви сонати,
а лунни ноти филм са на мелодиите.
Това, което виждаш, е душата ми,
полу-прибрала се от дълги походи.
Пристъпвай плавно, като преди-влюбване,
не бързай, нека първа те докосне.
Към нея пътят е едно погубване…
Без щит и маска срещу жило остро.
Не стой така погълнат от очакване,
тук не е фабрика за изненади.
Ако те е страх от необятното…
Тръгни! Преддверието е без огради.
Ако обаче в теб всичко разбърквам…
И „миг” да бъде твоето „обичам те”.
Ела за миг! Безкрайността вид смърт е…
Пристъпвай нежно! Стъпваш по мечтите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
