Стъпваш по мечтите ми
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака.
Пристъпи нежно... защото стъпваш в моя блян."
Добре дошъл във моите мечти,
тук някога е тъмно, нелогично.
Единственият вакуум са очите ми
и всяка стъпка е една критичност.
А друг път шия елфови крила,
живея в чашката на цвете розово.
Летя с калинките и точици броя,
с черупка орехова обикалям острови.
И с букви свиря слънчеви сонати,
а лунни ноти филм са на мелодиите.
Това, което виждаш, е душата ми,
полу-прибрала се от дълги походи.
Пристъпвай плавно, като преди-влюбване,
не бързай, нека първа те докосне.
Към нея пътят е едно погубване…
Без щит и маска срещу жило остро.
Не стой така погълнат от очакване,
тук не е фабрика за изненади.
Ако те е страх от необятното…
Тръгни! Преддверието е без огради.
Ако обаче в теб всичко разбърквам…
И „миг” да бъде твоето „обичам те”.
Ела за миг! Безкрайността вид смърт е…
Пристъпвай нежно! Стъпваш по мечтите ми.
© Мойра All rights reserved.
