8.02.2016 г., 22:14  

Стърготини

615 0 9

Стърготини

 

Изглежда, повече не мога да издържам.

Усещам, как във мен се насъбра

и искам, ако мога, да изстържа

със нокти, наслоената ръжда.

 

Но маникюрът ми, макар и твърд, се чупи.

Със нокти, не ще стане мойта сметка.

Ще трябва да отскоча и си купя

от близкия пазар, метална четка.

 

Ръждата ще превърна в стърготини.

Така съм чувала, почистват се душите.

Защото много ме боли от думи,

като стрели, забити във ушите.

 

И няма да предпазя с двете лапи

слуха. Дори ще си направя снимка.

Ушите си ще разкрася със тапи.

А на устата съм отдавна със сурдинка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Христо!
    Ник, аз съм традиционалистка и не признавам новите стандарти. Та грамажът при мен е в троен размер. Има един израз- "голяма душа". .
  • Ако си решила да вършиш нещо, не ти е нужна битка, фередже, домино или каквото и да е друго. Студен, много студен душ, едно силно питие, кило-две безразличие, век забрава, махане на ония 2,5 грама от душата и...
    няма "и"!
  • Поздрав и от мен!
  • Киселината ще разяде всичко. Мистър Пропър не чисти ръжда. А бурката, вместо Ориент- фешън, може да доведе лирическата ми до Ориент експрес- депортиране. Ще й препоръчам Калгон.
    Благодаря на всички! Разсмяхте ме.
  • Поздрав! Махни, махни я таз ръжда!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...