Feb 8, 2016, 10:14 PM  

Стърготини

  Poetry
609 0 9

Стърготини

 

Изглежда, повече не мога да издържам.

Усещам, как във мен се насъбра

и искам, ако мога, да изстържа

със нокти, наслоената ръжда.

 

Но маникюрът ми, макар и твърд, се чупи.

Със нокти, не ще стане мойта сметка.

Ще трябва да отскоча и си купя

от близкия пазар, метална четка.

 

Ръждата ще превърна в стърготини.

Така съм чувала, почистват се душите.

Защото много ме боли от думи,

като стрели, забити във ушите.

 

И няма да предпазя с двете лапи

слуха. Дори ще си направя снимка.

Ушите си ще разкрася със тапи.

А на устата съм отдавна със сурдинка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Христо!
    Ник, аз съм традиционалистка и не признавам новите стандарти. Та грамажът при мен е в троен размер. Има един израз- "голяма душа". .
  • Ако си решила да вършиш нещо, не ти е нужна битка, фередже, домино или каквото и да е друго. Студен, много студен душ, едно силно питие, кило-две безразличие, век забрава, махане на ония 2,5 грама от душата и...
    няма "и"!
  • Поздрав и от мен!
  • Киселината ще разяде всичко. Мистър Пропър не чисти ръжда. А бурката, вместо Ориент- фешън, може да доведе лирическата ми до Ориент експрес- депортиране. Ще й препоръчам Калгон.
    Благодаря на всички! Разсмяхте ме.
  • Поздрав! Махни, махни я таз ръжда!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....