Feb 8, 2016, 10:14 PM  

Стърготини

  Poetry
614 0 9

Стърготини

 

Изглежда, повече не мога да издържам.

Усещам, как във мен се насъбра

и искам, ако мога, да изстържа

със нокти, наслоената ръжда.

 

Но маникюрът ми, макар и твърд, се чупи.

Със нокти, не ще стане мойта сметка.

Ще трябва да отскоча и си купя

от близкия пазар, метална четка.

 

Ръждата ще превърна в стърготини.

Така съм чувала, почистват се душите.

Защото много ме боли от думи,

като стрели, забити във ушите.

 

И няма да предпазя с двете лапи

слуха. Дори ще си направя снимка.

Ушите си ще разкрася със тапи.

А на устата съм отдавна със сурдинка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Христо!
    Ник, аз съм традиционалистка и не признавам новите стандарти. Та грамажът при мен е в троен размер. Има един израз- "голяма душа". .
  • Ако си решила да вършиш нещо, не ти е нужна битка, фередже, домино или каквото и да е друго. Студен, много студен душ, едно силно питие, кило-две безразличие, век забрава, махане на ония 2,5 грама от душата и...
    няма "и"!
  • Поздрав и от мен!
  • Киселината ще разяде всичко. Мистър Пропър не чисти ръжда. А бурката, вместо Ориент- фешън, може да доведе лирическата ми до Ориент експрес- депортиране. Ще й препоръчам Калгон.
    Благодаря на всички! Разсмяхте ме.
  • Поздрав! Махни, махни я таз ръжда!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...