18.08.2011 г., 12:15

Сурови семена да не ядете

878 0 8

 

 

Веднъж

в Кратунци бяхме на раздумка,

и съм погълнал семка от кратунка.

 

И тя във джобче

на стомаха ми е спряла

и там покълнала, и там растяла,

и - след известно време - разцъфтяла,

а след цъфтежа вързала и плод.

 

Какво не става в тоя наш живот!

 

Бе аз усещам – нещо ми тежи.

И сякаш под сърцето ми лежи.

 

А джипито, жена, корема ми опипа,

и нещо твърдичко като напипа,

ми каза:

 

- Предполагам, че е рак.

Но ще те пратя на изследване все пак ...

 

А томографът,

като ме прегледа,

ми казва:

 

- Бременна сте. Откога?

Или това за вас е новина?

 

- Как ще съм бременна,

като съм мъж! Не съм жена!

 

- Да, виждам че сте малко некрасива,

а и брадичката ви ви отива,

но трябва да ви видя и на голо –

смъкнете панталоните до долу!

 

Да, мъж сте.

Но какво ще е това???

Личи си, че е бебешка глава.

А и че е момченце си е ясно –

“опашчицата му” личи прекрасно.

 

Да го прослушаме …!

Не чувам тон!!!

Ужасно, сигурно е мъртъв плод -  

заплаха и за вашия живот!

 

И нямаме

секунда за отлагане –

тук трябва със смъртта да се надбягваме!

 

И във хирургията ме внедриха,

приспаха ме,

корема ми разкриха

и “туморът ми” беше отстранен.

Тъй случката завърши с хепиенд.

 

От нея

таз поука си вземете:

сурови семена да не ядете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много че сте прочели и коментирали!Много се радвам, ако сте се и посмели. За мене това е едно, както Лили Чолакова правилно го е определила, "стихче за отмора". Но и аз съм си много доволен от хрумката - за растежа и цъфтежа на кратунката в стомаха е като Барон Мюнхаузен да го е разказал.
  • Ей,Ангаре,така не се бях смял от много отдавна
    Страшно е .
  • С усмивки! Благодаря за здравословната беседа!
  • Поучително и много ми хареса! Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...