Сурва, сурва!
Както съм задрямал
в пет и половина,
Снежко по пижама
духнал през комина.
Взел си студовете,
белите завивки,
даже не е шетал –
ех, че мързеливко!
Кофата обърнал
и с пробита капа
към гората свърнал –
тук пък дъжд прокапа.
Бедните елени
спят в обора – гладни,
елфи угнетени
чакат сняг да падне.
Чакат, ама няма!
Запилял се Снежко.
Не, бе! Тук е – в дама*
смее се лудешки.
Рудолф се усети,
погна го – препуска!
Стигна го в полето
и носа му схруска.
Снежко се измуши,
грабна си торбите
с ледени вихрушки –
плю си на петите.
И сега полята
зъзнат, оголели.
Лете жито златно
кой без род ще смели?
Зърното си гние –
плачещо сираче.
Снежко – харамия,
да вали не рачи.
Пеят коледари
под дъжда унило.
Зимата не свари
да натрупа сила.
Дряновата сопа
аз пък скрих зад скрина.
Снежко щом похлопа –
яка му гърбина!
https://www.youtube.com/watch?v=px3jRpD07UA
*дам /обл. диал./ – обор за едър добитък, яхър, сайвант
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
