halfangel (Лилия Кашукеева)
62 66
8.09.2014 г., 17:19 ч.

Суша 

  Поезия » Любовна
1489 2 5
Сред пустиня слънцето пече.
Тихо отчаяние говори.
Бяга самотата ми - мече.
Крие се под сянката, на двора.

Лятото се слива с есента,
сякаш е пленена гургулица
и тъмнее небосводът - там,
гдето бие пулсът ти, двулицев.

Плюшкото поиска да заспи.
Вдигна го и в себе си го сгуши.
Вятър роши голите липи.
Образът ти се превърнa в суша.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Банско ми е пред очите всеки ден! Ще те наблюдавам! Радвам се, че те открих! Поздрави
  • Впечатлиха ме находките "тихо отчаяние говори" и "пулсът ти двулицев".
    Очаквам нови стихове от теб, Лилия.
  • Самотата в образа на пухкаво мече... Много е красиво.Поздравления!
  • Благодаря!
  • Нещо много много топло, мило и близко ме докосна чрез този стих. Вероятно емоция, която съм изпитвала преди време. Искрен стих, красив и тъжен, като живота ни. Поздрав!
Предложения
: ??:??