Суша
Сред пустиня слънцето пече.
Тихо отчаяние говори.
Бяга самотата ми - мече.
Крие се под сянката, на двора.
Лятото се слива с есента,
сякаш е пленена гургулица
и тъмнее небосводът - там,
гдето бие пулсът ти, двулицев.
Плюшкото поиска да заспи.
Вдигна го и в себе си го сгуши.
Вятър роши голите липи.
Образът ти се превърнa в суша.
Тихо отчаяние говори.
Бяга самотата ми - мече.
Крие се под сянката, на двора.
Лятото се слива с есента,
сякаш е пленена гургулица
и тъмнее небосводът - там,
гдето бие пулсът ти, двулицев.
Плюшкото поиска да заспи.
Вдигна го и в себе си го сгуши.
Вятър роши голите липи.
Образът ти се превърнa в суша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Кашукеева Всички права запазени
