valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
4.11.2007 г., 15:03 ч.

Сутрешно тротоарно 

  Поезия » Гражданска
847 0 7

Градът не ме посрещна с дъжд,

не ме посрещна и със слънце,

но сякаш нещо изведнъж

покълна в мене като зрънце,

захвърлено от лош сеяч,

попаднало на блага почва.

То - утрото, ми е палач -

убийствата си с мен започва.

Разглеждам хорски самоти,

загърнати във топли шуби

и в мен започва да боли

от змийските очи на луди...

Стискам здраво три неща:

куфар, портмоне и нерви,

че в клетката на глупостта

ме дебнат хищници мизерни.

Те чакат звездния си миг

илюзията да разбият

и със двуострия език

открита жертва да увият.

Но погледът ми е камшик -

държа дистанция голяма.

Нали на Бог съм ученик,

а по-добър учител няма...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жалко за града, по-скоро хората от този град...чудесно описание, браво!
  • Но си замина с усмивка!!!
  • В тази "тротоарна поезия" познах премиерата на този стих, четен от теб наживо преди няколко дни. Чудесен си и ти и стиха тиы!!Но да ти кажа, че когато не е студено софиянци не гледат така лошо ..
  • Щастлива съм , че присъствах на живо на "премиерата" на този твой стих в София! И все пак не мога да не кажа отново - прекрасен стих, Вальо и великолепно представяне!!! Поздравления!!!
  • Въздействащ...
  • ПОЗДРАВЯВАМ НАЙ-КАДЪРНИЯ УЧЕНИК НА БОГА!!!!Вече не съм изненадана,че за пореден път ме впечатли с дарбата си да ни показваш света около теб,през твоите очи и както само ти си го можеш!Вальо,за пореден път ме нахрани с нещо силно и качествено!Благодаря ти!!!!!!!!
  • "Стискам здраво три неща:
    куфар, портмоне и нерви,
    че в клетката на глупостта
    ме дебнат хищници мизерни."

    Е,това ме разби!Жестоко е!
Предложения
: ??:??