Све
Помня те...
Ти бягаше с мен, настигаше ме, усмихваше ми се...
В началото те помислих, че си смахнат,
но като те опознах, разбрах колко си неотгатнат.
Свикнах с теб и ти си тръгна,
каде замина, защо всичко от мен изтръгна.
Не остави дори любовта в мен,
а толкова много те учих, ден след ден.
Сега не знам кой съм и останах сам,
не мога без теб да се справя - признавам.
Покажи ми пак как да обичам,
всичко на теб прехвърлих, даже вече не тичам.
Беше по-добър от мен във всичко,
дори сърцето ни беше едничко.
Замина и ти, сбогувах се и със сърцето мое.
Душата си запазих, но без теб какво е?
И в тази студена сутрин пак тичам сам,
препъвам се, падам, залитам, за нищо не ставам...
Ела пак в този скучен свят,
усмихни ми се, бъди пак онзи странен непознат...
Търся те от месеци, къде се скри?
Дори надеждата в мен изгори...
Приятел сега са моите студени спомени...
Ти бягаше с мен, настигаше ме, усмихваше ми се...
В началото те помислих, че си смахнат,
но като те опознах, разбрах колко си неотгатнат.
Свикнах с теб и ти си тръгна,
каде замина, защо всичко от мен изтръгна.
Не остави дори любовта в мен,
а толкова много те учих, ден след ден.
Сега не знам кой съм и останах сам,
не мога без теб да се справя - признавам.
Покажи ми пак как да обичам,
всичко на теб прехвърлих, даже вече не тичам.
Беше по-добър от мен във всичко,
дори сърцето ни беше едничко.
Замина и ти, сбогувах се и със сърцето мое.
Душата си запазих, но без теб какво е?
И в тази студена сутрин пак тичам сам,
препъвам се, падам, залитам, за нищо не ставам...
Ела пак в този скучен свят,
усмихни ми се, бъди пак онзи странен непознат...
Търся те от месеци, къде се скри?
Дори надеждата в мен изгори...
Приятел сега са моите студени спомени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Андреев Всички права запазени
