15.05.2008 г., 12:44

Свенливо...

1.2K 0 23
... усмихни ми се тихо...
нека Тя да не знае
... ще те стигна с очите си
Той ще гледа встрани
... разсъбличай пространството
Тя ще стиска ръката ти
... ще оближа секундите
Той до мен ще мълчи
... жадно с поглед разкъсвай
Тя ще вдига наздравица
... две ревниви презрамки
Пура Той ще гаси.
... и надолу по хълбока
Тя ще пие до дъно
... ще последваш одеждата
Той ще мига с очи
... с дъх разлей ме по чашата
Тя се смее със другите
... разпилей ме по устните
Той не знае, мълчи!

Тя е вече пияна
... изрисувай ме мислено
Той се прави на готин
... после ме оближи
Тя ме гледа учудено
... запуши ми устата
той дори не усеща
... после ме утеши

ще те драскам с очите си...
отдалеч и за малко...
-------------
не, недей ме поглежда,
само се усмихни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е просто страхотно.
  • Ще те драскам с очите си... Колко познато... супер!!!
  • от жегата е , бъди сигурен държи влага докато е горещо и после отпУска ней толкова страшно

  • Усмихнах се, колега, ама и аз като теб - едно такова свенливо, изчервено, чак се препотих... ама може и да е от жегата!
    Готино стихо!
    Поздрави!
  • Свенливо?!
    Йессссссссссссс!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...