May 15, 2008, 12:44 PM

Свенливо...

  Poetry » Erotic
1.2K 0 23
... усмихни ми се тихо...
нека Тя да не знае
... ще те стигна с очите си
Той ще гледа встрани
... разсъбличай пространството
Тя ще стиска ръката ти
... ще оближа секундите
Той до мен ще мълчи
... жадно с поглед разкъсвай
Тя ще вдига наздравица
... две ревниви презрамки
Пура Той ще гаси.
... и надолу по хълбока
Тя ще пие до дъно
... ще последваш одеждата
Той ще мига с очи
... с дъх разлей ме по чашата
Тя се смее със другите
... разпилей ме по устните
Той не знае, мълчи!

Тя е вече пияна
... изрисувай ме мислено
Той се прави на готин
... после ме оближи
Тя ме гледа учудено
... запуши ми устата
той дори не усеща
... после ме утеши

ще те драскам с очите си...
отдалеч и за малко...
-------------
не, недей ме поглежда,
само се усмихни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е просто страхотно.
  • Ще те драскам с очите си... Колко познато... супер!!!
  • от жегата е , бъди сигурен държи влага докато е горещо и после отпУска ней толкова страшно

  • Усмихнах се, колега, ама и аз като теб - едно такова свенливо, изчервено, чак се препотих... ама може и да е от жегата!
    Готино стихо!
    Поздрави!
  • Свенливо?!
    Йессссссссссссс!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...