5.03.2020 г., 7:54 ч.  

Светинята Васил Левски 

  Поезия » Гражданска, Свободен стих
1209 2 7

Кой българин не знае за грозното февруарско бесило,

 

карловският Дякон до върховното геройство извисило!?

 

Tози монах, който калугерските одежди свалил

 

и за свободата на България живота си посветил.

 

 

 

Съвсем млад още взема решение масон да става,

 

в 8000 Легия от големия Гарибалди се научава,

 

на военни умения, изявява се като спортист отличен

 

и от съмишлениците си с Лъвското име е закичен!

 

 

 

От Нобел във Виена интелигентност и знания приел

 

и солидно подкован като боец, свободолюбив и смел,

 

Левски тръгва по градове и села революционни комитети да създава,

 

с Пламените си слова заспалия народ към борбеност да призовава!

 

 

 

Девет години при сурови условия, синеокият мъж и в летен ден,

 

прекосява Балкана, премръзнал, недоспал, уморен

 

с няколко маслинки и кораво коматче закътани в торбата

 

одухотворен от мисълта с мечтата за свободата!

 

 

 

Обходил всички краища на страната, винаги на път,

 

с несломимия дух на бунтар пристигнал в потаен кът,

 

„без дом, като сянка, отнякъде гонен, но всякъде приет“

 

цитирам слова от стихове на Вазов - нашият писател и поет!

 

 

 

И върху кръст, кама и револвер във клетва се вричат стотици,

 

от Апостола прегърнати, родолюбиви корави десници,

 

на интелигенти и отрудени, неуки селяци и той успява,

 

за свещеното дело силите им в едно да обединява!

 

 

 

От тайните си служби за заптиета навреме осведомен,

 

той вече е нагизден търговец, чужденец, всецяло преобразен,

 

друг път е черен въглищар, тръгнал с магаре от село на село

 

или пък изпечен турчин с фес на високото си чело.

 

 

 

Защото всички Балкански езици бил изучил,

 

турския перфектно владеел, а и от латинския понаучил,

 

с рецепти за лек на сполетелите го болежки

 

и не заздравяващата рана от перипетиите тежки.

 

 

 

Всеотдайно служиш на своя народ поруган,

 

Демонът на Османската империя е Великан,

 

изправен пред турския съд и за убийство обвинен,

 

Апостолът си остава неопетнен и непобеден,

 

 

 

че още от дълбока древност - чак от памтивека,

 

героическата смърт осветява величието на човека

 

и чрез всенародната любов, той продължава да живее,

 

а тук второ столетие трибагреникът свободно се вее!

 

 

 

В наше време известна англичанка от него вдъхновена,

 

написала е книга за личността му извисена!

 

Той, Левски по величие с никого е несравним,

 

Триединникът - в света единствен досега недостижим!

 

 

 

Нашият герой се издига до пиедестала най-висок

 

и на съвременния борец Че Гевара бил кумир - като Бог,

 

че близо до сърцето си той съхранявал неговия лик,

 

но куршум пронизан гърдите с портрета в злокобен миг!

 

 

 

А днес за Апостола на свободата ние песни пеем,

 

Пред всеотдайното му сърце се прекланяме, с него се гордеем!

 

На най-светлия човек като поставяме венец,

 

ние българите Васил Левски наричаме нашия светец!

 

© Анна Стратева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм човекът, който да го каже, но стихотворението е трудно четимо. Това е.
  • Съгласен съм с Веселин. Има грешки, например това: “от самишлиците е с Къвското име е закичен!”. Трябва да се препрочете и редактира преди публикуване.
    Четено е за Левски, но понякога не е нужно да се споменава всичко прочетено дословно. Това не допринася за стойността на произведението. Според мен произведението има стойност главно за автора му. За Левски е писано много, всеки иска да изрази любовта си към него и признателността си към делото му. Но рядко някой казва нещо ново и стойностно.
  • Стихотворение, написано с много емоция и патриотично чувство !!!
  • Граматически. Прочетете си внимателно произведението и ще ги забележите!
  • Г-н Христов, какви според Вас са грешките?
  • Идеята е прекрасна, но недоразвита и с много грешки. Затова сложих единица.
  • Написано със сърце!
Предложения
: ??:??