3.07.2008 г., 12:41  

Светлина

755 0 3

Светлината ме сковава.

Тялото ми говори.

Устните треперят по теб.

Дъга от видения.

Намерих частица от теб.

Полепих се, като статуя.

Движех се, като трапчинка.

Озовах се близо до теб.

Рисувам те, като мое вдъхновение.

Жарта ме обрисува.

Огънят  ме разголва.

Тялото вика по теб.

Пламъкът ме задушава.

Мислите ме преследват.

А  аз оставам вечно до теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...