Светлината ме сковава.
Тялото ми говори.
Устните треперят по теб.
Дъга от видения.
Намерих частица от теб.
Полепих се, като статуя.
Движех се, като трапчинка.
Озовах се близо до теб.
Рисувам те, като мое вдъхновение.
Жарта ме обрисува.
Огънят ме разголва.
Тялото вика по теб.
Пламъкът ме задушава.
Мислите ме преследват.
А аз оставам вечно до теб...
© Десислава Танева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
