Ти си светлината в сивите ми дни.
Огряваш всичко със своето сияние.
В очите ти блестят искри,
запалващи в мен желание.
Това желание изгаря ме на клада и
моля те, жесток недей бъди.
Дари ме с малко нежност. Изгаси пожара.
После ако искаш си върви.
Но знай, ще чакам да се върнеш скоро.
За да докоснеш с устни моето лице.
И с любовта си ти да ме дариш отново,
защото аз ти давам моето сърце!