Ти си светлината в сивите ми дни.
Огряваш всичко със своето сияние.
В очите ти блестят искри,
запалващи в мен желание.
Това желание изгаря ме на клада и
моля те, жесток недей бъди.
Дари ме с малко нежност. Изгаси пожара.
После ако искаш си върви.
Но знай, ще чакам да се върнеш скоро.
За да докоснеш с устни моето лице.
И с любовта си ти да ме дариш отново,
защото аз ти давам моето сърце!
© Звезделина Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
