Светло омагьосване
Жадувах дълго твоето докосване
и ударите топли на сърцето ти!
И любовта ти – светло омагьосване
в изменчивия кръг на битието!
Да беше въглен – да се изгоря,
но тебе да докосвам още, още...
Да беше буйна изворна вода –
от теб да пия дълги дни и нощи!
А ти – една немигнала луна –
след допира стопи се и... изчезна!
Ръце протягам, губя те сега –
невидима, безмълвна – като в бездна...
Било е сън!... Събужда ме дъжда.
Барабани ритмично по стъклата.
Намира пристан моята душа
в пространството на стаята позната.
Илюзия е този сън и... дим!
Знам, връзката ни няма да прекъсне...
щом вярваме, че можем да летим,
щом любовта ни може да възкръсне!
И пак дъждът нашепва тихо, тихо...
две думи... влюбено... за теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
