mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
18.04.2017 г., 20:49 ч.

Светло омагьосване 

  Поезия » Любовна
1335 5 16

Жадувах дълго твоето докосване

и ударите топли на сърцето ти!

И любовта ти – светло омагьосване

в изменчивия кръг на битието!

 

Да беше въглен – да се изгоря,

но тебе да докосвам още, още...

Да беше буйна изворна вода –

от теб да пия дълги дни и нощи!

 

А ти – една немигнала луна –

след допира стопи се и... изчезна!

Ръце протягам, губя те сега –

невидима, безмълвна – като в бездна...

 

Било е сън!... Събужда ме дъжда.

Барабани ритмично по стъклата.

Намира пристан моята душа

в пространството на стаята позната.

 

Илюзия е този сън и... дим!

Знам, връзката ни няма да прекъсне...

щом вярваме, че можем да летим,

щом любовта ни може да възкръсне!

 

И пак дъждът нашепва тихо, тихо...

две думи... влюбено... за теб!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??