Жадувах дълго твоето докосване
и ударите топли на сърцето ти!
И любовта ти – светло омагьосване
в изменчивия кръг на битието!
Да беше въглен – да се изгоря,
но тебе да докосвам още, още...
Да беше буйна изворна вода –
от теб да пия дълги дни и нощи!
А ти – една немигнала луна –
след допира стопи се и... изчезна!
Ръце протягам, губя те сега –
невидима, безмълвна – като в бездна... ...