Ето, вижте ги, те са! Омърляни, боси,
с ръце от асфалта по-груби и черни.
За кой ли път вече изричат въпроса;
„ – Да мия ли, бате?”. Прибират мизерни
стотинки и щедри псувни и закани,
и отровния поздрав на стотици мотори,
а въздухът лепне по влажните длани,
а в очите им тегне вековна умора...
© Ангел Веселинов Всички права запазени