Ето, вижте ги, те са! Омърляни, боси,
с ръце от асфалта по-груби и черни.
За кой ли път вече изричат въпроса;
„ – Да мия ли, бате?”. Прибират мизерни
стотинки и щедри псувни и закани,
и отровния поздрав на стотици мотори,
а въздухът лепне по влажните длани,
а в очите им тегне вековна умора...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
