22.05.2015 г., 7:38

Светоусещане

995 0 6

СВЕТОУСЕЩАНЕ

 

Усещам те край себе си - вълшебен.

Мой свят, покълнал в шепа пръст,

в сърце на птица... Топъл и потребен.

Убежище за тленната ми плът.

Пристанище на тихите ми стъпки.

От мисли и от чувства сътворен.

Измислям те наново и те сбъдвам

все по-прекрасен с всеки следващ ден.

 

Небето ти нахлува във очите ми.

Реките ти във вените текат.

Зелено е. Зелено е... Горите

разтварят клони и се ширва път...

 

Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....