СВЕТОУСЕЩАНЕ
Усещам те край себе си - вълшебен.
Мой свят, покълнал в шепа пръст,
в сърце на птица... Топъл и потребен.
Убежище за тленната ми плът.
Пристанище на тихите ми стъпки.
От мисли и от чувства сътворен.
Измислям те наново и те сбъдвам
все по-прекрасен с всеки следващ ден.
Небето ти нахлува във очите ми.
Реките ти във вените текат.
Зелено е. Зелено е... Горите
разтварят клони и се ширва път...
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова Всички права запазени