22.05.2015 г., 7:38

Светоусещане

990 0 6

СВЕТОУСЕЩАНЕ

 

Усещам те край себе си - вълшебен.

Мой свят, покълнал в шепа пръст,

в сърце на птица... Топъл и потребен.

Убежище за тленната ми плът.

Пристанище на тихите ми стъпки.

От мисли и от чувства сътворен.

Измислям те наново и те сбъдвам

все по-прекрасен с всеки следващ ден.

 

Небето ти нахлува във очите ми.

Реките ти във вените текат.

Зелено е. Зелено е... Горите

разтварят клони и се ширва път...

 

Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...