May 22, 2015, 7:38 AM

Светоусещане

  Poetry
984 0 6

СВЕТОУСЕЩАНЕ

 

Усещам те край себе си - вълшебен.

Мой свят, покълнал в шепа пръст,

в сърце на птица... Топъл и потребен.

Убежище за тленната ми плът.

Пристанище на тихите ми стъпки.

От мисли и от чувства сътворен.

Измислям те наново и те сбъдвам

все по-прекрасен с всеки следващ ден.

 

Небето ти нахлува във очите ми.

Реките ти във вените текат.

Зелено е. Зелено е... Горите

разтварят клони и се ширва път...

 

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...