19.09.2020 г., 21:15 ч.

Светове 

  Поезия
477 5 11

Нощта кристално ще се разтопи.

Потъва бавно звездната и мачта.

С размах рисува изгрева, твори.

Небето е платно с луна прозрачна.

 

И изпълзява сънено светът

на утрото от розовата пазва.

Ще се излее в приказка денят,

която много трудно се разказва.

 

Какво пък. После късно вечерта,

Морфей ще пренапише...Може би.

Дали е кръговрат? Или така

живеем паралелно две съдби.

 

преливащи от светлина към мрак.

Веднъж вълшебно и веднъж - голгота.

Понякога душата дава знак

кое е истина. Сънят или живота...

© Деа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??