Mimoza20 (Мария Николова)
121 751
14.08.2014 г., 2:04 ч.  

Светулки 

  Поезия » Философска
498 0 4

Проблясват светлинки в тъмнината.

Няма да съм все сама в суетата.

Аз тичам, изплашена от мрака.

Видяхте ли светулка? Тя мене чака.

 

Лети сама, издига се, аз плача.

Дали ще се завърне в мрака?

Аз смея се с моята светулка.

Вятърът ни свири с цигулка!

 

За да не ми е крива все съдбата.

Разливам се водица, пред вратата.

Ще чакам, следващото лято.

Може би, ще се завърнат цяло ято!

 

И ако искате от моите светулки.

Душите ви да свирят на гъдулки.

Ще ги разпръсна в нощите горещи.

Щастливи да сте в нови срещи!

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светулките проблясват
    и детството показват,
    когато там навън,
    във звънкият ни сън,
    догонваш ги със смях,
    във твоя палав грях...
  • Всеки има нужда от светлинка.
  • Изпращам ти няколко светулки!Да просветват, да те радват, да ти свирят,
    да те водят!
  • Прати на мен една светулка -
    да ми посвири на гъдулка.
Предложения
: ??:??