Светулки
Проблясват светлинки в тъмнината.
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача.
Дали ще се завърне в мрака?
Аз смея се с моята светулка.
Вятърът ни свири с цигулка!
За да не ми е крива все съдбата.
Разливам се водица, пред вратата.
Ще чакам, следващото лято.
Може би, ще се завърнат цяло ято!
И ако искате от моите светулки.
Душите ви да свирят на гъдулки.
Ще ги разпръсна в нощите горещи.
Щастливи да сте в нови срещи!
© Мария Николова All rights reserved.
