Aug 14, 2014, 2:04 AM
Светулки
Проблясват светлинки в тъмнината.
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача.
Дали ще се завърне в мрака?
Аз смея се с моята светулка.
Вятърът ни свири с цигулка!
За да не ми е крива все съдбата.
Разливам се водица, пред вратата.
Ще чакам, следващото лято.
Може би, ще се завърнат цяло ято!
И ако искате от моите светулки.
Душите ви да свирят на гъдулки.
Ще ги разпръсна в нощите горещи.
Щастливи да сте в нови срещи!
© Мария Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всеки има нужда от светлинка.
-
Изпращам ти няколко светулки!Да просветват, да те радват, да ти свирят,
да те водят! -
Прати на мен една светулка -
да ми посвири на гъдулка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и детството показват,
когато там навън,
във звънкият ни сън,
догонваш ги със смях,
във твоя палав грях...