Светулки
Бяха няколко, всички красиви.
Нагласени, гримирани, тъпи.
А край тях, смешно учтиви,
над ръкава с часовници скъпи
се мотаеха разни кретени
и поръчваха чаши по сто,
пък "девойките", яко калени,
си намигаха всяка с око...
Пауни край гъски с подскоци,
цирк сякаш зяпаш безспир,
шкембелии, чички, младоци,
смешно-тъжен луд панаир...
А навън във дъжда, под фенера,
девойче, простряло ръка,
докосва едва кавалера
със свойта ранима душа...
Ранима и още игрива,
а той още се питащ – защо?
Защо тази девойка красива,
във този дъжд из ведро,
ме кара да дишам на пресекулки,
а в сърцето ми трепети луди?
И защо е дъждът от светулки,
и летят навред пеперуди?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
...
