Lebovski (Лебовски)
186 376
4.02.2017 г., 21:18 ч.

Светулки 

  Поезия
415 4 5

Бяха няколко, всички красиви.
Нагласени, гримирани, тъпи.
А край тях, смешно учтиви,
над ръкава с часовници скъпи


се мотаеха разни кретени
и поръчваха чаши по сто,
пък "девойките", яко калени,
си намигаха всяка с око...


Пауни край гъски с подскоци,
цирк сякаш зяпаш безспир,
шкембелии, чички, младоци,
смешно-тъжен луд панаир...

 

А навън във дъжда, под фенера,
девойче, простряло ръка,
докосва едва кавалера
със свойта ранима душа...

 

Ранима и още игрива,
а той още се питащ – защо?
Защо тази девойка красива,
във този дъжд из ведро,


ме кара да дишам на пресекулки,
а в сърцето ми трепети луди?
И защо е дъждът от светулки,
и летят навред пеперуди?

© Лебовски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??