RainaVakova
431 2760
16.08.2018 г., 2:21 ч.  

Светулките загубиха свенливост 

  Поезия » Любовна
839 17 15

По устните на лепнещия мрак
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.

Халката вечна - лудата луна
на пръста ти замислено ще сложа.
Фантазиите волни на жена
на дансинга събличат дъх и кожа.
Сънувай бавно бавните ръце!
Не думите оставят отпечатък.
В гърдите – разлюлени брегове –
въздиша победена самотата.
Дали е люлка мекият ти глас
с Божествената топлина и живост?
Бълнувам будна нежността ти аз.
Загубиха светулките свенливост.
Загубиха вълничките море.
По пясъка попи нега пияна.
Неписан стих преглъща думи две
и моли се в съня ти да остане.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми е при любимите. Завладяващи са твоите проблясващи светулки, привличат ме отново.
  • Благодаря ви!
  • Прекрасно е! Поздравления.....и в любими!
  • Каква красота!
  • Благодаря, Албенче...хубав ден да имаш!
  • Великолепен изказ!...С удоволствие прочетох, Райна!
  • Пак сме на дансинга, Алексче! - благодаря ти мила!
  • Ама ти май си мислиш, че ти пиша коментари, колкото да отбия номера. Щом ти казвам, че нещо ме е превзело значи е така и го помня. Още повече тъпата ми главица е много често завряна в твоя профил, чете и препрочита, така че хич да не ти е чудно, че някои ги помня даже цели куплети. Защо казваш, че в предишния вариант губи малко ритъм? На дансинга и понякога не звучат ли еднакво добре като ритъм? Но първото създава къде къде по-чуден образ... Дамм... Наистина оригинален почерк имаш. Ами ако го върнеш ще се радвам като дете на слонче, а ако не, ще си го чета както аз си знам и няма нищо страшно )
  • Ех, Алексче...как ги помниш тези стари мои неща! Изуми ме...да дансинга ще го върна...най-много да спъне ритъма малко - но важно душите ни да танцуват Прегръдки за всички вас, които четете и коментирате състоянията ми! Много сте ми скъпи!
  • Ти пишеш феноменална Поезия!!!
    По- въздействащо изживяване от това да те чета, може да бъде сигурно само нашата жива среща, Райне! Голяма си!
  • Хареса ми...
  • Красиво и неочаквано поднесена лирична изповед, кулминираща синусоидално. Една от гърбиците й ми хареса особено много:

    "В гърдите – разлюлени брегове –
    въздиша победена самотата."

    Поздравление, Райна!
  • Разкош!
  • След възторжения коментар на Малката мога само да те поздравя, Бен!
  • Променила си го, Райне И така е адски впечатляващ! " ...на дансинга събличат дъх и кожа. " Е това най ме кефеше! Върни го, моля те! Страхотна картина си представях. Единствения случай, когато нечия творба ме е вдъхновила за стих е този. Неизчерпаема си! Благодаря ти от сърце, честно ти казвам! Такава наслада ми е да те чета, а пък колко съм научила да не говорим. Поздрави и прегръдки
Предложения
: ??:??