1.08.2010 г., 23:08 ч.

Светът им бе любов 

  Поезия » Друга
1004 0 14

Тъй сгушени на края на брега,

те слушаха прибоя на вълните,

издигнали от дъното снага,

се пръскаха на пяна във скалите.

 

Дъждът блестеше в капки разтопен,

като сълза в окото на кошута,

а вятърът бе шепот приглушен

на малкото, притихнало във скута.

 

В безкрая беше тяхното „сега”,

а времето на мислите им – спряло.

Изпълваше телата им нега,

душите им преливаха от вяра.

 

Прегръщаха се двама под дъжда

и плаваха с веслата на съдбата,

светът им бе Любов, не суета,

и те рисуваха я по дъгата.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??