20.03.2018 г., 22:36

Светът ми днес

1.8K 10 15

Светът е черно-бял. Студен. На точки.
И няма много време за мечти.
Обръщам се към себе си. Нарочно.
Рисувам дъжд, светулки и сълзи.
В небето има моя светлина,
в душата имам миг, любов и време,
сънувам се и пиша се сама,
и бурята не можеш да ми вземеш.
Светът ми е догаряща планета,
изгасваща до другите звезди,
във нея са мечтите, дето светят.
Без тях е тъмно.
Тъжно.

И боли.

 

Силвена Гоман

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...