Свикни с вкуса на своята сълза!
Ще ти платя за болката…
Затуй, че всичко ми отне…
Но искам във замяна застраховката
за кървавите ми от просби колене!
Ще ти платя за нищото…
То бе с години моят свят…
Не съм слуга на пищното!
Ти нямаш плюсове, защото си богат!
Не ме оприличавай с нея…
Не ти изневерих дори веднъж!
Не съм била крайпътна фея,
готова да се отдаде на всеки мъж!
Била красива с новата прическа?!
А била ли е някога жена???
Дали я гледаше любовно днеска,
или в ума си друга пожела?
От кой е питието?! Не, не питай…
Изпий на екс от чашата дъжда!
Когато после изтрезнееш, се опитай
да свикнеш със вкуса на своята сълза!
Защото всеки, мили, някога е губещ -
в живота няма вечно победил…
Дали си мразещ, или любещ,
все някой нещичко от теб е свил!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
