4.11.2009 г., 10:58

Свински грип

906 0 18

 

С цел лекарствата да се продават,
медиите фобии създават.

Било пълно
покрай нас с микроби!
Върху дланите ни, по ръцете,
зеленчуците и плодовете.

Размножавали се като гъби
даже върху четките за зъби!

Въздухът и той гъмжал от тях!

Гриповете идват на талази – 
няма кой
от тях да ни предпази.
Щъркеловият едва отмина –
свинският се вмъкна през комина.

Плашат се мъжете!
А жените –
те пък се побъркаха, горките!
И на най-интимните местенца
си нататуираха прасенца –
с зурлички на острите муцунки!

Няма вече цунки, няма гунки!
Спряха хората да се ръкуват.
Страх ги е дори да се целуват!

Само аз не знам какво е страх!

От микробите на твойте устни –
няма на света за мен по-вкусни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разсмиващо..
    Поздрави за таланта!
  • Хубаво е в този мрачен ден да прочетеш нещо хубаво и весело!!
    Благодаря, Ангар!!Стана по-хубава вечерта с усмивката!
  • Много ми хареса. Хубаво е човек да гледа малко по на шега на реалността!
  • Хубаво, че се шегуваш със свинския грип. Може би трябва да се погледне от смешната му стара. Но си върлува. И положението никак не е розо. В началото и аз си мислих, че е истерия, понеже беше в началото. Но сега не мисля така, след като вече видях как заплашително се надвесва над живота, особено на децата. И да - Тамифлу помага в първите 48 часа, от там нататък усложненията никак не се безобидни.
    Не е лошо болните, а не толкова здравите да ходят с маски, нищо че са влюбени и да позабравят малко за целувките, ръкостискане може.

  • Усмивка и от мен!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...