Време е пак да яхна железния кон,
да се разпилея в таз пустош самотен,
ей тъй, без приятел, без дом и подслон,
без вяра и Бог, но свободен!
Ще потърся мечтите в душата си стара,
безбрежно замислен ще свиря,
тежко ще плаче мойта китара,
ще оставят струните кървава диря.
Неуморно ще карам в пепел и прах,
безгрижно ще следвам сърцето навеки,
ще търся себе си в святост и грях
по тези безкрайни и пусти пътеки.