8.07.2009 г., 21:19

Свободен

949 0 13

Време е пак да яхна железния кон,

да се разпилея в таз пустош самотен,

ей тъй, без приятел, без дом и подслон,

без вяра и Бог, но свободен!

 

Ще потърся мечтите в душата си стара,

безбрежно замислен ще свиря,

тежко ще плаче мойта китара,

ще оставят струните кървава диря.

 

Неуморно ще карам в пепел и прах,

безгрижно ще следвам сърцето навеки,

ще търся себе си в святост и грях

по тези безкрайни и пусти пътеки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...