Време е пак да яхна железния кон,
да се разпилея в таз пустош самотен,
ей тъй, без приятел, без дом и подслон,
без вяра и Бог, но свободен!
Ще потърся мечтите в душата си стара,
безбрежно замислен ще свиря,
тежко ще плаче мойта китара,
ще оставят струните кървава диря.
Неуморно ще карам в пепел и прах,
безгрижно ще следвам сърцето навеки,
ще търся себе си в святост и грях
по тези безкрайни и пусти пътеки.
© Велин All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
