14.02.2012 г., 10:23

„Свободен избор”

1K 0 2

„Свободен избор”

 

Свободният избор, във времето днешно,

„свободен” е само на думи  ̶  фиктивно,

привързан към правото наше успешно,

го носим на челото с гордост, наивно!

 

Избира ли сам ученикът предмети,

които обича и иска да учи,

или му предлагат, че той да се „сети”

от кой „ще желае” акъл да получи?!

 

Дали по сърце сме избрали канала,

или по меню, от стотина програмки

и изборът наш се върти по овала

на здраво сковани от цензура рамки?!

 

Нима сме избрали и нови солистки

от старите листи, сред същите хора?!

Те грачат, но щом с диригента са близки,

на сцена са вечно  - в ядрото на хора!

 

Свободният избор е цел утопична,

идея - химера, заблуда голяма!

Това, че не виждаме лента гранична,

поддържа ли теза, че граница няма?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за гражданската позиция!Много си прав!
  • Хубаво чувство за ритъм, нагласа за римуване, добре подбрана тема... и твърде директни внушения, линейно разработване на тезата, липса на художествени образи, метафори, поанти. Финалът спасява донякъде добрия замисъл, оставайки отворен, но откровените поучения някак влияят зле на възприятието. А "от кой ще желае" би трябвало да е "от кого ще желае". Желая бъдещи успехи!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....