14.02.2012 г., 10:23

„Свободен избор”

1K 0 2

„Свободен избор”

 

Свободният избор, във времето днешно,

„свободен” е само на думи  ̶  фиктивно,

привързан към правото наше успешно,

го носим на челото с гордост, наивно!

 

Избира ли сам ученикът предмети,

които обича и иска да учи,

или му предлагат, че той да се „сети”

от кой „ще желае” акъл да получи?!

 

Дали по сърце сме избрали канала,

или по меню, от стотина програмки

и изборът наш се върти по овала

на здраво сковани от цензура рамки?!

 

Нима сме избрали и нови солистки

от старите листи, сред същите хора?!

Те грачат, но щом с диригента са близки,

на сцена са вечно  - в ядрото на хора!

 

Свободният избор е цел утопична,

идея - химера, заблуда голяма!

Това, че не виждаме лента гранична,

поддържа ли теза, че граница няма?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за гражданската позиция!Много си прав!
  • Хубаво чувство за ритъм, нагласа за римуване, добре подбрана тема... и твърде директни внушения, линейно разработване на тезата, липса на художествени образи, метафори, поанти. Финалът спасява донякъде добрия замисъл, оставайки отворен, но откровените поучения някак влияят зле на възприятието. А "от кой ще желае" би трябвало да е "от кого ще желае". Желая бъдещи успехи!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...