13.01.2012 г., 0:01

Свободно сърце

1.1K 0 2

Очите ми извади – да не виждам.

Ръцете ми завърза – да не чувстват топлина.

Вериги на краката ти ми сложи -

да бъда ничия, да съм сама.

Подаваше ми през решетките трошици,

случайно сещащ се понякога за мен.

И мислеше си, че ми даваш много.

И мислеше си, че си ощетен.

Тъй тялом аз останах твоя.

Насила – със вериги, без очи.

Сърцето ми остана си свободно -

забрави него да докоснеш ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...