Очите ми извади – да не виждам.
Ръцете ми завърза – да не чувстват топлина.
Вериги на краката ти ми сложи -
да бъда ничия, да съм сама.
Подаваше ми през решетките трошици,
случайно сещащ се понякога за мен.
И мислеше си, че ми даваш много.
И мислеше си, че си ощетен.
Тъй тялом аз останах твоя.
Насила – със вериги, без очи.
Сърцето ми остана си свободно -
забрави него да докоснеш ти.
© Детелина Стефанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
