30.11.2021 г., 13:10

Свраката

709 0 1

Подгонили свраката, много говорела:

"Трака -та, трака, трака - та, та...".

 

С всички се джънкала, карала, спорела:

"Трака - та, трака, трака - та, та...".

 

Все дудунясвала, мрънкала, дрънкала:

"Трака - та, трака, трака - та, та...".

 

Дошли с автомати, пищови, гранати:

"Трака - та, трака, трака - та, та...".

 

Отстреляли свраката, мир, тишина:

"..... - .. ,....., ..... - .., .....".

 

Какво е без свраки света?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...