Nov 30, 2021, 1:10 PM

Свраката

  Poetry » Other
711 0 1

Подгонили свраката, много говорела:

"Трака -та, трака, трака - та, та...".

 

С всички се джънкала, карала, спорела:

"Трака - та, трака, трака - та, та...".

 

Все дудунясвала, мрънкала, дрънкала:

"Трака - та, трака, трака - та, та...".

 

Дошли с автомати, пищови, гранати:

"Трака - та, трака, трака - та, та...".

 

Отстреляли свраката, мир, тишина:

"..... - .. ,....., ..... - .., .....".

 

Какво е без свраки света?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...