Свръзка с теб
Сънувах ли те... или ми се стори,
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда,
за кратко ме погали радостта,
чрез допира до твойта детска нежност,
чрез милите, синовните слова.
Прегърнах те и тихо пожелах си,
до мен да си до края на света,
да се стопят раздели и нагласи
и всяка вечер да си ми в съня.
Да мога, сине, с тебе да говоря,
с любов да галя тъмните коси,
с ръце да те докосвам и измоля
от Бог, благословените сълзи.
С които да поливам не тъгата
и не разбитата на прах душа,
кристално да откривам светлината.
Те свръзка да са с теб и любовта.
22.10.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
