Свят от мечти
По тревата пристъпвам – тиха и боса,
като ангел съм, само любов и душа,
лъч погали и стопли ръката ми росна,
със усмивка посрещам и днес утринта!
Не ме питай защо съм ефирна коприна
и защо тананикам, танцувам сама,
кротка само за миг, после – буйна лавина,
изпари се с росата моят страх и срама.
По тревата все тичам – нимфа немирна,
във косата ми роза за тебе цъфти,
леко с пръсти докосвам вълшебната лира,
а от струните нежни любовта ми звънти,
Тя е дар, много скъп от сърце за сърцето,
тя е с дъх на цветя и на морски звезди,
тя ме буди от сън и ме връща в ръцете,
във които държиш моя свят от мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
