26.06.2020 г., 10:09

Свърши

945 0 0

 

Свърши,
и тъгата, и всичко, което
на живота клоните кърши.
И след дъжд,
колко е ясно небето.

Вдишвам,
и в мен се връща детето.

С поглед наивен, в чисти очи,
да прегърне готово, горещи лъчи,
Без страх от огъня, който гори,
топлина ще усети и не ще го боли.

 

Свърши тъгата.
И се случи, така изведнъж.
Просто посрещнах деня, без да очаквам,
защото съм силен, защото съм мъж.

 

А тези, които умеят да пишат,
ето перо, да споделят тъгата.
Да рисуват с думи, как силно обичат,
а няма кой да им хване ръката.

 

А аз вече нямам молив,
и мога да дишам с пълни гърди.
Не тежи, не боли, и съм щастлив,
както надявам се, че си и ти.

Свърши.

 

Явор Перфанов
25.06.2020 г.
Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...