Свърши,
и тъгата, и всичко, което
на живота клоните кърши.
И след дъжд,
колко е ясно небето.

Вдишвам,
и в мен се връща детето.

С поглед наивен, в чисти очи,
да прегърне готово, горещи лъчи,
Без страх от огъня, който гори,
топлина ще усети и не ще го боли.

Свърши тъгата.
И се случи, така изведнъж.
Просто посрещнах деня, без да очаквам,
защото съм силен, защото съм мъж.

А тези, които умеят да пишат,
ето перо, да споделят тъгата.
Да рисуват с думи, как силно обичат,
а няма кой да им хване ръката.

А аз вече нямам молив,
и мога да дишам с пълни гърди.
Не тежи, не боли, и съм щастлив,
както надявам се, че си и ти.

Свърши.

Явор Перфанов
25.06.2020 г.
Г. Оряховица