Съблечи последната ми дреха
и ще видиш как под раните отляво
все още диша споменът от месец юни...
Поугаснала е суетата,
клоните тежат без плод
и тази пролет...
Но когато чуеш нощна птица,
знай, че Любовта е скрита.
Недопитото кафе на кухненската маса
не изстива. Пречи му една усмивка.
В чашата на времето
препускат избледнели образи,
създадени от дъжд и мъртви пеперуди.
Останаха следите на душите,
когато се сбогувахме един със друг...
през месец юни...
дата: 17.05. 2017 г.
автор: Моник Валерѝ
© Моника Стойчева Всички права запазени