May 17, 2017, 7:47 PM

Сякаш беше вчера (онзи тъжен ден през месец юни )

  Poetry » Other
2.4K 6 7

Съблечи последната ми дреха
и ще видиш как под раните отляво
все още диша споменът от месец юни...
Поугаснала е суетата,
клоните тежат без плод
и тази пролет...



Но когато чуеш нощна птица,
знай, че Любовта е скрита.
Недопитото кафе на кухненската маса
не изстива. Пречи му една усмивка.


В чашата на времето
препускат избледнели образи,
създадени от дъжд и мъртви пеперуди.
Останаха следите на душите,
когато се сбогувахме един със друг...

през месец юни...


дата: 17.05. 2017 г.
автор: Моник Валерѝ

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...