Сякаш това е животът ми
Всеки ден почва и свършва.
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда
в нея мечтая, живея.
Аз я чертая, тя криволичи,
като разплетена прежда.
Слагам някъде точка.
Другаде многоточие…
Или със запетайка,
моля за малко отсрочка.
И така „написвам“ си дните.
„Приказки“ почват и свършват.
А вчера в огледалото зърнах
и видях сребро във косите.
Мрежички по лицето,
тъга и усмивки издават.
Дори с мазила да ги скрия...
годините отпечатани са и по ръцете
Само душата е същата - тича, обича, мечтае.
Казвам ѝ – „Точка ще слагаме вече!“
Тя се обръща. Усмихва невярваща и отговаря –
„Стига мърморил си, Ум! Виж, теменужка! Как приятно ухае!“
Сякаш това е Животът ми –
като дълга игра на белот,
като песен, като рисунка,
като приказка или като анекдот…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
