iren5 (Ирен)
1062 6152
12.07.2023 г., 21:40 ч.

Сякаш това е животът ми 

  Поезия » Философска, Друга
184 1 4


Всеки ден почва и свършва.
Точка му слагам  на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.

 

Пътека чертая с надежда
в нея мечтая, живея.
Аз я чертая, тя криволичи,
като разплетена прежда.

 

Слагам някъде точка.
Другаде многоточие…
Или със запетайка,
моля  за малко отсрочка.

 

И така „написвам“  си  дните.
„Приказки“ почват и свършват.
А вчера в огледалото зърнах 
и видях сребро във косите.

 

Мрежички  по лицето,
тъга и усмивки издават.
Дори с мазила  да ги  скрия...
годините отпечатани са  и  по ръцете 

 

Само душата е същата - тича, обича, мечтае.
Казвам  ѝ – „Точка ще слагаме вече!“
Тя се обръща.  Усмихва невярваща и отговаря –
„Стига мърморил си, Ум! Виж, теменужка! Как приятно ухае!“

 

Сякаш това е Животът ми  –
като дълга игра на белот,
като песен, като рисунка,

като приказка или като анекдот…

 

 

© Ирен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ники. Сигурна съм, че може и по-хубаво да се напише, но аз толкова си мога. Все пак се радвам, когато на някого му е било прияно да прочете и усети моята емоция.
  • Хубаво е, Ирен!
  • Скити, радвам се, че си открила всичко това в моето стихоплетство
  • Точно това е, от всичко има в него! Хубаво си го написала, и сериозно, и иронично, и леко забавно!
    Поздрав, Ирен!
Предложения
: ??:??