Сякаш това е животът ми
Всеки ден почва и свършва.
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда
в нея мечтая, живея.
Аз я чертая, тя криволичи,
като разплетена прежда.
Слагам някъде точка.
Другаде многоточие…
Или със запетайка,
моля за малко отсрочка.
И така „написвам“ си дните.
„Приказки“ почват и свършват.
А вчера в огледалото зърнах
и видях сребро във косите.
Мрежички по лицето,
тъга и усмивки издават.
Дори с мазила да ги скрия...
годините отпечатани са и по ръцете
Само душата е същата - тича, обича, мечтае.
Казвам ѝ – „Точка ще слагаме вече!“
Тя се обръща. Усмихва невярваща и отговаря –
„Стига мърморил си, Ум! Виж, теменужка! Как приятно ухае!“
Сякаш това е Животът ми –
като дълга игра на белот,
като песен, като рисунка,
като приказка или като анекдот…
© Ирен All rights reserved.
