Сякаш това е животът ми
Всеки ден почва и свършва.
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда
в нея мечтая, живея.
Аз я чертая, тя криволичи,
като разплетена прежда.
Слагам някъде точка.
Другаде многоточие…
Или със запетайка,
моля за малко отсрочка.
И така „написвам“ си дните.
„Приказки“ почват и свършват.
А вчера в огледалото зърнах
и видях сребро във косите.
Мрежички по лицето,
тъга и усмивки издават.
Дори с мазила да ги скрия...
годините отпечатани са и по ръцете
Само душата е същата - тича, обича, мечтае.
Казвам ѝ – „Точка ще слагаме вече!“
Тя се обръща. Усмихва невярваща и отговаря –
„Стига мърморил си, Ум! Виж, теменужка! Как приятно ухае!“
Сякаш това е Животът ми –
като дълга игра на белот,
като песен, като рисунка,
като приказка или като анекдот…
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Ники. Сигурна съм, че може и по-хубаво да се напише, но аз толкова си мога. Все пак се радвам, когато на някого му е било прияно да прочете и усети моята емоция.
-
Хубаво е, Ирен!
-
Скити, радвам се, че си открила всичко това в моето стихоплетство
-
Точно това е, от всичко има в него! Хубаво си го написала, и сериозно, и иронично, и леко забавно!
Поздрав, Ирен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
