bogibo (Георги Михайлов)
17 72
19.10.2014 г., 12:47 ч.

Сянката ти 

  Поезия » Любовна
486 0 1

Не движа гънки без капчица гориво

и гледам хората през рибешки очи,

но едно от тях е станало лениво,

застинало над спомена от сянката ти.

 

В бутилка те затворих с тапа, предпазливо

и спуках си сърцето с хиляди игли.

Помахах ти за сбогом тихо и учтиво,

и впуснах се в опасността на тихите игри.

 

Загубих. Сбърках. Слънцето е сиво

и стреля с тръни през надупчени стени.

Нощта със утрото еднакво е горчиво

и смисъла от чувствата ми не намираш ти.

© Георги Михайлов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страшно стихо. Ако започнеш да се движиш в тази посока - ще станеш много добър, но мисля че реалното ти лице е в свободния стих, където много напомняш френските сюрреалисти (в поезията)...
    „И една усмивка“

    Нощта не трае никога без край
    а има щом като го казвам
    и щом като го потвърждавам
    в завършека на всяка скръб един прозорец
    един отворен осветен прозорец
    и винаги по някоя мечта те чака будна
    желание и глад които да задоволиш
    изпълнено със чисти пориви сърце
    протегната ръка отворена ръка
    загрижени очи
    един живот живота ти да сподели.

    Пол Елюар

    П.С.: „но“ в първият стих, няма ли да ти стои повече като „ала“
Предложения
: ??:??