Сянката ти
784
0
1
Не движа гънки без капчица гориво
и гледам хората през рибешки очи,
но едно от тях е станало лениво,
застинало над спомена от сянката ти.
В бутилка те затворих с тапа, предпазливо
и спуках си сърцето с хиляди игли.
Помахах ти за сбогом тихо и учтиво,
и впуснах се в опасността на тихите игри.
Загубих. Сбърках. Слънцето е сиво
и стреля с тръни през надупчени стени.
Нощта със утрото еднакво е горчиво
и смисъла от чувствата ми не намираш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Михайлов Всички права запазени
