Събира май мъгли ефирни
Събира май мъгли ефирни,
запряга шарена каруца
и чака юни да му свирне,
след вятъра да заскрибуца.
В очи зелени се оглежда,
разцъфнала от обич роза,
а тиха вяра и надежда,
отпред на капрата се возят.
Лети до мръкнало авлига
и с песен пътя му показва,
Луна свенливо було вдига
и позагръща звездна пазва.
По синорите аленеят,
нетрайни макови душици,
додето духне суховеят
и ги гаси, като свещици.
И ширнало се до възбога,
полето конски тропот слуша
и тръпне в ужас и тревога –
не дай ни, Боже глад и суша!
Склонил къдрици златокоси,
отива май в небитието.
По жиците, като въпроси,
сто лястовички, кацат. Ето,
дъждът проплаква на раздяла,
сълзите да сдържи не може...
Сто лястовици – една бяла,
поне едничка, дай ни, Боже!
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, приятели! Митре е минал в нелегалност, във Враца съм и затова влизам в сайта рядко.
-
Красива и дълбока поезия.
-
Прекрасен стих!
-
Картината е уж природно-битова, нашенска.
А аз - като човек, дето все си пъха носа, където не трябва, виждам друго. Още от "мъгли ефирни". Ефир не е само въдху, а и зона за разпространение на медии - радио и телевизия. В които сега /и винаги!/ са не само мъгли /от там и в главите на публиката/, а и черни облаци, бури, урагани, отнасящи последните остатъци от разума.
Та до единствената бяла лястовичка. Само дето народът казва, че една птичка пролет не прави...
Харесах!!!!!!!!!
Виж си пощата. -
Поздрав, за написаното, Наде! Прекрасно е! И аз всеки ден се моля на Бога за бяла лястовица, виждайки накъде е тръгнал света.
-
Красота!
-
Едничка бяла...
Страхотно! -
Птекрасно е, Наде, не мога да ти се наситя, завладяваш с чудесно написания стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
