Събира май мъгли ефирни
Събира май мъгли ефирни,
запряга шарена каруца
и чака юни да му свирне,
след вятъра да заскрибуца.
В очи зелени се оглежда,
разцъфнала от обич роза,
а тиха вяра и надежда,
отпред на капрата се возят.
Лети до мръкнало авлига
и с песен пътя му показва,
Луна свенливо було вдига
и позагръща звездна пазва.
По синорите аленеят,
нетрайни макови душици,
додето духне суховеят
и ги гаси, като свещици.
И ширнало се до възбога,
полето конски тропот слуша
и тръпне в ужас и тревога –
не дай ни, Боже глад и суша!
Склонил къдрици златокоси,
отива май в небитието.
По жиците, като въпроси,
сто лястовички, кацат. Ето,
дъждът проплаква на раздяла,
сълзите да сдържи не може...
Сто лястовици – една бяла,
поне едничка, дай ни, Боже!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
