24.05.2022 г., 18:58 ч.

Събира май мъгли ефирни 

  Поезия » Пейзажна, Философска
396 3 8

Събира май мъгли ефирни,
запряга шарена каруца
и чака юни да му свирне,
след вятъра да заскрибуца.

 

В очи зелени се оглежда,
разцъфнала от обич роза,
а тиха вяра и надежда,
отпред на капрата се возят.

 

Лети до мръкнало авлига
и с песен пътя му показва,
Луна свенливо було вдига
и позагръща звездна пазва.

 

По синорите аленеят,
нетрайни макови душици,
додето духне суховеят
и ги гаси, като свещици.

 

И ширнало се до възбога,
полето конски тропот слуша
и тръпне в ужас и тревога –
не дай ни, Боже глад и  суша!

 

Склонил къдрици златокоси,
отива май в небитието.
По жиците, като въпроси,
сто лястовички, кацат. Ето,

 

дъждът проплаква на раздяла,
сълзите да сдържи не може...
Сто лястовици – една бяла,
поне едничка, дай ни, Боже!

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели! Митре е минал в нелегалност, във Враца съм и затова влизам в сайта рядко.
  • Красива и дълбока поезия.
  • Прекрасен стих!
  • Картината е уж природно-битова, нашенска.
    А аз - като човек, дето все си пъха носа, където не трябва, виждам друго. Още от "мъгли ефирни". Ефир не е само въдху, а и зона за разпространение на медии - радио и телевизия. В които сега /и винаги!/ са не само мъгли /от там и в главите на публиката/, а и черни облаци, бури, урагани, отнасящи последните остатъци от разума.
    Та до единствената бяла лястовичка. Само дето народът казва, че една птичка пролет не прави...
    Харесах!!!!!!!!!
    Виж си пощата.
  • Поздрав, за написаното, Наде! Прекрасно е! И аз всеки ден се моля на Бога за бяла лястовица, виждайки накъде е тръгнал света.
  • Красота!
  • Едничка бяла...
    Страхотно!
  • Птекрасно е, Наде, не мога да ти се наситя, завладяваш с чудесно написания стих!
Предложения
: ??:??