Събирам те... в откъснати минути
Събирам те...
в откъснати минути,
лепя стрелки и
чакам да се върнеш,
часовете спят...
измамно будни,
сънуват теб -
преди да тръгнеш.
Изпратих те...
до другата врата,
а не до тази,
през която влезе,
намерих се...
в прощална тишина,
издраскана от теб -
със белези.
Забравям те...
изпих сълзите си,
горчат от сол -
без тебе непривикнала
и сухи дири чистя
под очите си,
с душа от викане -
пресипнала.
в откъснати минути,
лепя стрелки и
чакам да се върнеш,
часовете спят...
измамно будни,
сънуват теб -
преди да тръгнеш.
Изпратих те...
до другата врата,
а не до тази,
през която влезе,
намерих се...
в прощална тишина,
издраскана от теб -
със белези.
Забравям те...
изпих сълзите си,
горчат от сол -
без тебе непривикнала
и сухи дири чистя
под очите си,
с душа от викане -
пресипнала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
